Един американец около света

Том Рафтър

Човек се ражда и започва да изучава света. Непрекъснато търси нови върхове и предизвикателства. Природата ни е заложила любопитството, за да ни даде шанс да се развиваме и порастваме. Никога не е късно човек да осъществи мечтата си и да се замисли за нова. Така е направил и нашият приятел Томас Рафтър (няма нищо общо с рафтинг) от Порт Честър, Ню Йорк.

Човече:  Как решихте да  предприемете пътуване по света? Защо?

 Т. Рафтър:  Исках да видя света и да извърша нещо страхотно за себе си. Усетих неудовлетворение от образованието си и знаех, че ако пътувам по света ще запълня тази празнина. Исках да видя и разбера нови места, хора и култури.

Човече:  На колко години бяхте когато тръгнахте по света?

 Т. Рафтър:  На 23 години.

Човече:  Как се приготвихте за пътуването?

 Т. Рафтър:  Купих един околосветски билет, 20 полета  за 5 континента и опаковах възможно най-малко багаж.

Човече:  Какъв беше Вашият план?

 Т. Рафтър:  Да пътувам, да уча, да се запозная с нови хора, да се  усмихвам  и да се смея.

Човече:  Промениха ли се Вашите планове докато пътувахте?

 Т. Рафтър:  Да.  Срещах хора, които ми предлагаха да отида някъде другаде. На места, които бяха интересни за тяхната култура.  Бях в Лаос, Виетнам, Камбоджа, Сингапур, Свазиленд и Мозамбик, без да съм го планирал. Също така, започнах да се занимавам със скално катерене. Изкачих се по планините  в Тайланд, Лаос, Виетнам, Китай, Индия и Южна Африка.

Човече:   В кои държави ви хареса най-много? Искате ли да се върнете там?

 Т. Рафтър:  Хареса ми навсякъде, където бях, особено в Непал – Хималаите са невероятни- и Индия.  Би било чудесно де се върна в някоя от тези страни.

Човече:   Разкажете ни някоя интересна случка.

 Т. Рафтър:  Катеря си се аз по скалите в Тайланд и съм на 60 метра височина, а срещу мен връхлитат стадо маймуни. Атакуваха ме най-нагло и ми докараха супер голям стрес. Трябваше да запазя самообладание. Повярвайте ми това беше ужасно и същевременно смешно. Никога не съм очаквал, че маймуните могат да са толкова лоши. Важното е, че успях да сляза невредим и да преосмисля мнението си за тези малки примати.

Човече: Разкажете ни за Непал.

 Т. Рафтър:   Прекарах един месец в Непал, където се  изкачих  до базовия лагер на Еверест в долината Кумбу. Това беше невероятно преживяване. Хималаите са изключителни. Не можете да си представите колко са големи, огромни , необятни. Беше смиряващо. Почувствах се помирен със себе си и света. Непалските  шерпи са много мили, нежни, и гостоприемни.  Въпреки че нямат много пари те са винаги щастливи и усмивките им греят на лицата им.

Човече:  Промени ли ви пътуването?

 Т. Рафтър:   Както казах, аз научих повече, отколкото е възможно да се опише с думи. Това ме промени дълбоко. Осъзнах едно нещо, което всички знаем но не разбираме –  че хората са си просто хора независимо от етноса, езика, религията, културата и богатството. Хората  се усмихват,  смеят се, играят, плачат, хранят се, спят, работят и обичат. Пътуването ме накара да се отнасям с уважение към  различните култури, религии и обичаи, макар че те са много по-различни от моите. Аз знам, че  тези различия са важни за всеки народ и че те го правят уникален и интересен. Пътуването унищожи  моите предразсъдъци, отвори очите ми и ме накара да мисля по много по-различен начин от ежедневно-злободневния меркантилен стил на мислене.

Сега работя като травматолог в спешно отделение и всеки ден се срещам с нови истории, с различни хора. Аз се научих да обичам хората, такива каквито са.

“Пътуването е фатално за фанатизма и ограничеността.” – Марк Твен.

Advertisements