Изчезна ромската сватба в Провадия

Силно впечатлени от кючеците огласяващи съботата на цяла Провадия моят колега от Корпуса на мира и аз се запътихме към колоритното събитие.

Всяка ромска сватба продължава два дни, така че имахме още един за разузнаване.

Тръгнахме към махлата точно по обяд.

Срещаме ромски деца.

– Къде правеха сватба вчера?- питам аз.

– Нагоре, след болницата.

Благодарих им и продължих. Изкачихме стълбите равносилни на 5 етажен блок. С пръхтене продължихме по баира. Улицата е стръмна и разкопана от миналогодишната канализационна работа. В махлата вече имат канализация. Пряка връзка с Европа. Минават каруци натоварени със сухи клони – влизам във старите ленти. По безкрайния тук-таме павиран път слизат деца.

– Къде е сватбата? – питам пак.

– Како, ей там има магазин. Питай на него. – Усложливо отговарят малките ромчета.

Ето го магазина. Заобиколен от силно квалифицирани и преквалифицирани общи работници.

Здравейте! Обядвате ли?

Еми, да. – показват ми биричките.

500 калории пълноценен обяд.

– Вчера чухме силна музика и сега търсим от къде идва тя. Кой се жени?

– Аз правя сватба – майтапи се 40-50 годишен мъж.

– Не ти ли е малко късно?

– Никога не е късно. За музиката ли питаш?

– Да. Къде е сватбата?

– А, няма сватба. Гърка се върна и направи купон. Музика, танци. Дава пари на кючекчиите. И ние си помислихме, че е сватба.

– Няма сватби вече, госпожа.- обажда се друг заситен работник. До туй време, какво сме сега, края на април. А, до сега трябваще 10 -20 сватби да се изиграят, ама няма нито една.

– Защо така? Нямат ли желание младите да се женят.

-А, желание има-пари няма.

– Че колко струва една сватба?

– Колко, колко. Според човека. От 15 до 20,25 хиляди лева.

Защо толкова много? Българите успяват и с 4 хиляди.

– А, нашите сватби са по-специални.

– Какво им е толкова различното/

– Ами, без музика не може. За музикантите трябва сцена. Само за оркестъра се дават 5 хиляди. Наще музиканти са скъпо платени, защото са професионализми.

– Друго какво трябва?

– За булката от 5 до 10 рокли. И там отиват 5 хил.

– Защо са и толкова рокли?

– За да радва гостите и за да се усети щастлива.

Трябва и кебапчета и ракия и бира за гостите. Няма гладни да седят. Храна и пиене за два дни.

– Какво толкова правите два дни?

– Първия ден е къната. Момичето се рисува с къна пременя се с колкото рокли са и взели. Играят цял ден, а вечерта младите си лягат наедно. На сутринта чакаме да видим чаршафа. Ако булката е честна, сватбата продължава, ако не е честна – връщаме я на майка и.

– По-добре да гледа да е честна, че аз за квоо съм хвърлил толкоз пари.

– Може майка и да и помогне, ако има проблем.- обажда се друг работник.

– Как ще и помогне?

– Ще заколи някой петел и хайде.

– Ами ако сватовете разберат?

– Няма да разберат.

– И после какво правите?

– Пием благха ракия. Даруваме младите.

– С подаръци ли?
– Какви подаръци. Ние даваме само пари, злато, къщи, коли – такива дарове.

– Ей, много сте богати, а все ревете , че нямате.

– Е, нямаме, няма сватби, няма дарове, няма веселба. Чуваш ли музика. Няма. Тишина. Кога е било това – никога.

– Защо се случва това?

– Няма пари, няма работа. Ей тоз – видиш ли го?

Минава мръсен окъсан младеж и продължава нагоре.

– Отива, човека на старото сметище да бере желязо, найлон, боклуци. Ще изкара днеска 2-3 лева да си купи хляб и туй то. Кризата ни затисна здраво.

– Нали работехте из чужбината?

– А, чужбина, няма вече, няма. Питай ей тази жена. Питай я да видиш какво става.

– Поглеждам и в съседство забелязвам жена, която пере черги. Гледката на течаща вода и силния пек ме карат да я помоля за животворната течност.

– Добър ден! Може ли да си напълня малко вода?

– Заповядай, заповядай. – изключително любезно ме кани да вляза в дома и и да утоля жаждата си.

Забелязвам безкрайната мизерия около мен. Полусрутени покриви, кирпичени постройки подобни на обор. Една чешма изкарана навън, старо кранче и каменно корито. Идилия.

Напълних си вода, пих и се обърнах да си тръгвам по-бързо. Насреща ми се появи смайваща гледка. Цветни дървета, баири, хубави бели къщи с червени покриви. Изглед за милиони. С едно завъртане около себе си можеш да видиш двете крайности. Мизерията и разкоша си подават ръка в безкраен сладострастен танц.

– Благодаря за водата. Ама каква хубава гледка си имата.

– Имаме, имаме. Очи – пълни, ръце- празни, кореми- също.

– Защо? Хората отвън ми казаха, че работите в чужбина.

– Работим, ама не. Няма вече работа там. Върнахме се и сега незнам какво ще правим. Няма работа в България, няма в чужбина.- и ужас се изписа на лицето и.

Никога не бях виждала толкова безнадежден поглед. Няма ги изкрящите пламъчета на ромските очи, няма я веселата, игрива душа. Какво стана? Къде изчезна музиката, танца и веселието?

– А деца имате ли?

– Имаме три момичета и две момчета.

– За женене ли са вече?

– Искат да се женят, ама няма как да правим сватба. В таз суматоха, че правим българска работа вече, май.

– Каква българска работа?

– Да се събират младите и да живеят като искат без да правим сватба. Ама то – срамота.- и сълзи напълниха очите и.

Какво ни чака щом и ромите загубиха веселието и безгрижността си.

– Довиждане и благодаря за водата!

Излизам на улизата и поглеждам дългия път към моя свят.

– Ей, госпожо, заповядайте на сватбата на дъщеря ми. Другия месец ще я женя. – извиква след мен един от работниците.

Усмихнах се . Значи все пак има надежда.

Advertisements