Кога идват ромите в Провадия …

Милена Драгнева. ИМ Провадия

Мнозинството от историците, занимаващи се с етногенезиса на ромския етнос, приемат теорията за техния индийски произход. Първата вълна на ромски преселения на Балканския полуостров е през XІ–ХІІ в. От този период са сведенията за заселване на роми и в България.

За пръв път за присъствие на роми в Провадия научаваме от един опис на джелепкешените от 1573 г., в който между изброените овцевъди от града е записан и някой си Мустафа чингяне (циганин), който имал 30 овце. Османската империя има единна политика на интеграция и приобщаване към уседнал начин на живот за всички номадски племена и етноси, които преселва из Балканите и в България. Освен това с различни данъчни облекчения, централната власт успява да накара голяма част от ромите да приемат исляма и да станат мюсюлмани.

Въпросният Мустафа чингяне, вероятно не е единичен случай, още повече, неговите задължения към империята, които се изразяват във ежегодни доставка на овчи кожи и месо, показват, че към средата на XVI в. ромите в Провадийско, вече водят уседнал начин на живот и се занимават с не типичен за тяхната култура и бит поминък, какъвто е овцевъдството. Тази кратка информация показва и още едни исторически факт. Към втората половина на ХVІ в. част от ромите в Провадия приемат исляма като своя официална религия.

През 1651 г. Евлия Челеби споменава за ромския месджид “Ченгене заде Мустафа ага месчиди”.

Според доц. Христо Кючуков, работил в областта на ромския бит и култура в Провадийско, сепарирането на роми на различни подгрупи в града става на базата на занаятите, които упражняват, и на начина на живот който водят местните

В конфесионално отношение мнозинството от тях определят себе си с ендонима хорохая-роми (хорахани, хорахая). Те от години водят уседнал начин на живот, и въпреки, че до Освобождението не се споменава официално за присъствие на ромска етноконфесия, вероятно днешните представители на групата хорохая са наследници на йерлиите установили се в Провадия в миналото, към която спада и горецитираният Мустафа чингяне. Някогашните занаяти, (търговия с кучешки и котешки кожи и кости, правене на печки, кирпичийство), характерни за тази подгрупа провадийски роми, вече не се практикуват. Потомците им обаче продължават да са в близки родствени отношения помежду си. За хорохая-ромите е характерен билингвизмът, т.с. те говорят турски език и цигански диалект, като превес има турския. През последното десетилетие турчеенето при младите представители на тази група се засилва значително, което води до все по-трудното идентифициране на представителите хорохая в Провадия.

Около 1000 човека от ромският етнос в Провадия се числят към подгрупата лахо. Те също са роми-мюсюлмани, но техният диалект е различен от този на хорохая. В него също могат да се открият турски думи, но по-ограничено. Разликата между лахо и хорохая е в начина на живот. За разлика от ромите-хорохая, ромите-лахо чрез занаятите (джамбазлък, решетарство), които са практикували в миналото, водят по-скоро номадски или чергарски начин на живот. Другите подгрупи наричат лахо още лахоря, или с обидното „загунджии”  и „калбурджии”. И при тази ромска подгрупа в последните години се наблюдава процес на турчеене.  Мнозинството от ромите в Провадия спадат към подгрупата чарале. Те най-тясно са се интегрирали както в обществото, така и към турската етноконфесия. Тази група постепенно губи характерната си идентичност, език, традиции и обичаи. Говорят турски диалект и наричат себе си „турци”. В миналото ромите-чарале са се занимавали предимно с налбантство (подковаване на впрегат добитък,  изработка на атрибути за езда). От десетилетия водят уседнал начин на живот.

Общото между трите групи роми е тяхното самоопределяне като миллет, наименование дадено от турският етнос, който категорично отказва да се идентифицира с ромите-мюсюлмани.

Макар и малко в града живеят роми-християни. Но това не са старите даскане-рома (бургуджии, калайджии, мечкари, кошничари и др.), описвани от специалисти проучвали ромският етнос.

Advertisements