Стихотворения

Йордан Боянов Недев – ХІ б клас

Попита ме

Днес ме попита дали те обичам,

дали ще те искам, дали ти се вричам.

Попитай звездите

и те ще потрепнат.

Попитай листата

и те ще прошепнат.

Че аз те обичам,

в нощ те сънувам,

в реалност – желая

и в сън те бълнувам.

 

*******************

Ако някой ден луната не изгрее,

аз ще бъда твоята луна.

И дори небето да чернее

ще ти светя тихо през нощта.

Ако някой ден слънцето изстине,

аз ще бъда твойта топлина.

Ще те скрия в огнената си стихия.

Ще ти дам подслон и топлина.

Ако някой ден и вятърът притихне,

аз ще бъда онзи полъх тих,

който с цветя ще те обсипе

и ще ти нашепва стих след стих.

Ако някой ден дъждът те изненада,

аз ще бъда капка от дъжда.

В нейната жадувана прохлада,

ще откриеш любовта.

 

 

Отредено

Не избираме живота,

не избираме смъртта.

И сърцето ми самичко

без да иска теб избра.

Не избираме тъгата,

не избираме сълзите.

Тъй животът е устроен,

все за нещо да боли.

Всичко тук е отредено

и живота, и смъртта.

И сърцето като всичко

не избира любовта.

Всичко тук е отредено,

как от тебе да избягам???

Отредено да те искам.

Отредено да те нямам!!!

 

 

Когато те няма

Когато те няма

светът е различен.

КОгато те няма

се чувствам безличен.

Когато те няма

облаци сбират се.

Денят притъмнява

и слънцето скрива се.

Когато те няма

сърцето се свива.

Тъгата пристига.

Смехът си отива.

Когато те няма,,,,,, ????

ме стяга тревога.

Да ходя, да дишам

без тебе не мога.

За теб само мисля

в самотата голяма.

Когато ми липсваш.

Когато те няма.

Усещал ли си някога любов?

Как кръвта ти кипва,

щом тя се появи.

Как целият настръхваш,

щом докосне те едва.

Сърцето ти да спира,

щом не е до теб.

Да искаш само нея…

Да любиш страстно,

сякаш за последно.

Да тръпнеш да я видиш,

сякаш сте на първа среща.

Търсиш погледа и блеснал.

Advertisements